УСТРОЙСТВО НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

І.Същност и функции

Съдебната   власт   –„Юдикативата”,   е   най-самостоятелната   в   триадата   на 

разклонената държавна власт. Нейната задача е да решава правните спорове и да 

„раздава   право”   съгласно   действащите   в   страната   закони.   Правораздаването   е 

самостоятелна държавна функция с органи, които я упражняват.

Шарл   де   Монтескьо   не   отрежда   много   място   на   съдебната   власт   и 

предлаганата   схема   на   разделените   власти.   Третира   я  главно   в   сферата   на 

изпълнението   на   законите  (съдебната   власт   прилага   правото),   набляга   върху 

недопустимостта   лице   от   съдебната   власт   да   участва   и   в   законодателната,   и   в 

изпълнителната   власт.   Според   Монтескьо     съдебната   власт   няма   собствено 

политическо съществуване.

Това   разбиране   има   отражение   в   първите   конституции   в   Европа,   където 

съдебната власт не е очертана като равностойна на Легислативата и Екзекутивата. 

Пример за това е и Търновската конституция, в която въобще няма самостоятелен 

раздел   за   съдебната   власт   –   уредбата   не   покрива   дори   основните   принципи   на 

съдебната власт, а е  разхвърляна в отделни текстове.   

Още през ХVІІІ в. започва отделянето и обособяването на съдебната власт, 

за   да   достигне   днес   до   изравненото  и  положение   спрямо   законодателната   и 

изпълнителната власт, а в определени случаи съдебната власт е придобила дори 

свръхтегло във взаимодействието на висшите държавни органи.

Днес   принципите   относно   съдебната   власт,   заложени   в   съвременните 

конституции,   представляват   съдържателно   възпроизвеждане   и   конкретизация   на 

принципа за правова държава.   Най-ярката характеристика на съдебната власт е 

нейната   самостоятелност   и   отделеност   от   другите   две   власти,   както   и 

независимостта на нейните органи – магистратите.

  „Третата власт” действа там, където между правната норма и житейската 

ситуация възниква конфликт. Предназначението и е:

-

да преодолява „триенето” и да решава спора, водена от признати правила 

за   прилагане   на   правото,   придружено   задължително   с   рационално 

мотивиране;

-

 това да е изход от конфликта и възстановяване на правния мир;

1

Основните функции на съдебната власт са: а/ да решава правни спорове; б/ 

да закриля съществуващия правен ред и правната стабилност; в/   да упражнява 

контрол в процеса на прилагането на правото; г/ да защитава правата и законните 

интереси   на   гражданите,   юридическите   лица   и   държавата.   Упражняването   на 

функциите да почива върху рационални решения, еднакво третиране, континюитет 

и авторитет. Това е не само формално „провеждане на правото, а един процес на 

непрекъснато   възприемане,   одобряване   и   легитимиране   на   утвърдени   ценности. 

Съдията   е   преди   всичко   пазител   на   правото   и   в   съвсем   ограничена   степен   – 

създател на правото /чл.117, ал. 2 от КРБ/. 

Тъй   като   правовата   държава   не   позволява   правата   да   се   търсят   чрез 

саморазправа, засегнатите лица трябва да имат възможността винаги да се обърнат 

към   съда   като   орган,   натоварен   с   посочените   държавни   функции,   и   да   търсят 

закрила   от   него.   По   този   начин   забраната   за   саморазправа,   от   една   страна,   и 

възлагането на грижата за правото като държавна функция върху магистратите  - от 

друга   страна,   логично   намират   своето   обединяване   и   израз   в   задължението   на 

държавата да се грижи за сигурността на лицата – физически и юридически. Това е 

задължение,   което   Конституцията   възлага   на   органите   на   съдебната   власт   –   да 

защитават   правата   и   законните   интереси   на   гражданите,   юридическите   лица   и 

държавата /чл. 117, ал. 1/.

Действащата българска Конституция съдържа самостоятелна Глава шеста, 

именувана   „Съдебна   власт”.   С   това   Юдикативата   е   поставена   наравно   с 

Легислативата и Екзекутивата като държавна функция, възложена за упражняване 

върху съдии, прокурори и следователи, с обвързващи послания и задължения към 

законодателя. Конституцията признава и насърчава присъщите на „третата власт” 

стойности, което се проявява в изграждането на правораздаването като държавна 

функция, в особения правен статус на магистратите и в осигуряването на съдебна 

закрила за правата и законните интереси.

В   демократичната   държава   съдебната   власт   има   ясна   легитимност: 

правосъдието се осъществява в името на народа /чл. 118 от КРБ/.

В рамките на действащата конституционна уредба реалното „отделяне” на 

съдебната власт в схемата на разделените власти се проявява във функционално, 

организационно   и   персонално   отношение.   Целта   е   конституционният   ред   да 

съдържа   реални   граници   за   независимо,   просветно,   честно   и   справедливо 

правораздаване.

2

ІІ. УРЕДБА НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА В ПЕРИОДА 1944 -1989г

. 

  Девети   септември   1944г.   слага   началото   на   радикални   промени   в 

политическата система, икономиката,

  в   конституционния   строй,   правната   и 

съдебната   система.   Преобразуването   на   съществуващата   към   момента   съдебна 

система и изграждането на нова е продължителен процес, а не еднократен акт.

Първоначално   заварената   съдебна   система   се   запазва   непроменена   в 

организационно   отношение   съобразно   с   предписанията   на   Търновската 

конституция   и   действащите   съдоустройствени   закони.   Съществуващата   съдебна 

организация   обаче   не  отговаря   на  новите  политически   реалности  и  обществени 

отношения,   които   се   установяват   в   България.   Това   налага   нейното   основно 

преобразуване.  В  изграждането   на  новата  съдебна   система   се  проявява  един  от 

принципите на марксистко-ленинската теория за класовата борба и същността на 

диктатурата   на   пролетариата   като   власт,   която   се   опира   непосредствено   на 

насилието.

В програмата на правителството на Отечествения фронт от 17 септември 

1944 г. в раздела, посветен на правосъдието, се формулират следните задачи:

•

Евтино и бързо правораздаване чрез намаляване на съдебните мита и 

берии,   чрез   откриването   на   съдилища   в   по-големите   населени   места   и   чрез 

опростяване на съдебните формалности;

•

Преустройство   на   законодателството   съобразно   с   народния   бит   и 

новите стопански и социални задачи;

•

Учредяване на съдебната политика;

•

Съдебна   отговорност   на   чиновниците   при   нарушаване   на   техните 

задължения;

•

Обществено-педагогическа борба с престъпността и подобряване на 

наказателния режим;

В изпълнение  на една от задачите  на новото правителство  в областта  на 

вътрешната политика, на 6 октомври 1944 г.се обнародва  Наредба-закон за съдене 

от Народен съд виновниците за въвличане на България срещу съюзените народи и 

за злодеянията свързани с нея. С този закон се създава извънреден съдебен орган, 

нерегламентиран в Търновската конституция и съдопроизводствените правила, за 

наказване на членовете на регентския съвет, министрите, влизащи в правителствата 

в периода 1.1.1941 г.- 9.9.1944 г., визирани в Наредбата-закон.

3

Съдебните  състави  на Народния съд се състоят  от изборни/непрофесионални/  и 

назначаеми /професионални/ съдии.

  В   съответствие   с   разпоредбите   на   Наредбата   –закон   за   народния   съд   в 

София се конституират четири върховни състава, които се състоят от тринадесет 

души.

Държавното обвинение се поддържа от народни обвинители. Институтът на 

народните обвинители се ръководи от Главен народен обвинител.

Народният съд се създава и правораздава на територията на цялата страна 

като   извънреден   и   временен   революционен   трибунал.   Той   не   е   обвързан   от 

съществуващите наказателнопроцесуални норми, а „съдебно дирене се извършва от 

съда свободно по разум и съвест”.

Още в първите дни след 9.9.1944 г. комунистическата партия започва чистка 

в заварения административен апарат. Кадровата смяна в съдебната система започва 

с   приемането   на   изменения   в   действащата   Наредба-закон   за   устройство   на 

съдилищата   от 1934 г. С първото изменение от 3 октомври 1944 г. се отменят 

разпоредбите,   с   които   се   извършваха   ежегодните   процедури   за   повишаване   на 

съдиите и прокурорите. В края на годината се извършва ново изменение в НЗУС. С 

него се премахва несменяемостта на съдиите и се променя продължителността на 

законоустановения   стаж   за   кандидатите   за   съдебна   длъжност.   Ограничават   се 

пределите на правосъдието чрез установяване на извънсъдебна система за репресия 

срещу   лица,   които   се   считат   за   опасни   на   новата   власт.     Използването   на 

административни методи вместо съдебни процедури означава, че ролята на правото 

е силно принизена.

На запазените стари съдебни форми се възлагат специфични задачи с оглед 

целите   на   народнодемократичната   власт.   Съдебната   система   се   включва   в 

утвърждаването   на   социалистическите   обществени   отношения,   като 

правителството създава нови или допълва неотменените материални и процесуални 

закони.   Дейността   на   съдебните   органи   се   определя   от   целите,   преследвани   от 

правителството и комунистическата партия, утвърждаваща своята ръководна роля 

в   обществото:   защита   на   народнодемократичната   държава,   социалистическата 

собственост и социалистическата стопанска система. 

През   1947   г.   се   закриват   апелативните   съдилища,   с   което   се   създават 

затруднения   в   правораздаването.   Първоинстанционните     дела   при   областните 

съдилища започват да се разглеждат в една инстанция по същество и подлежат 

4